Фалшива усмивка и поза “Мачо“: Как да четем езика на тялото
Вероятността да разчитате езика на тялото напълно неправилно е доста огромна. Ето какво споделят специалистите.
Прочетете още
Повечето от нас са чували, че в случай че някой кръстоса ръце пред гърдите си това е защитна реакция или, в случай че си играе с косата, до момента в който приказва значи, че е разтревожен, само че истина ли са тези стандарти за езика на тялото?
Разчитането на езика на тялото може да бъде потребно умеене, когато желаеме да разберем по какъв начин се усещат хората или защо мислят. Важно е да запомним обаче, че това не е точна просвета и може да се натъкнете на културна или персонална специфичност в метода, по който даден човек използва езика на тялото.
Например в Япония очният контакт се възприема като израз на експанзия или непочтителност.
И в действителност, не може да се доверявате на всичко, което четете в наръчниците за езика на тялото. Ето както в книгата на Рей Бърдуисъл, оповестена през 1970 година, написа, че хората могат да вършат 20,000 физиономии. Но в оповестената през 2004г. книга на Барбара Пийс - „ Definitive Book of Body Language “, броя скача до 250,000.
Четвърт милион, напълно разнообразни изражения на лицето – нищо чудно, че ни трябват наръчници, с цел да ги дешифрираме. По-скорошни научни проучвания демонстрират, че израженията са в действителност към 21.
Има книги за езика на тялото, които дават обещание да постигнете триумф в заседателната зала, спалнята, бара, ресторантите. Обещават триумф в работата, у дома, а дружно с това и по какъв начин да разчитате „ подтекста “ в диалозите с приятели и съседи.
Тези широкоразпространени книги имат две съществени цели (освен да носят печалба) – изясняват по какъв начин вещо да разчитате езика на тялото, а също и по какъв начин да подправите своя, за оптимален резултат.
Доминиращи прояви
В Definitive Book of Body Language можете да прочетете, че разтворените крайници, леко изнесения напред чатал и ръката на колана са белези на „ мачо мъжете и яките момчета “. Това, съгласно създателите, е мощно изразен полов сигнал, който работи.
Пишат още: „ Жестът споделя `Аз съм мъжествен; Аз мога да доминирам`, по тази причина и е постоянно срещан при мъжете, които си търсят жена. “
Милиони хора купуват тези книги и се пробват да пресъздадат другите типове държания и пози като издаването на чатала напред или позата „ катапулт “ - седналата версия на „ ръце на ханша “, само че тук ръцете са зад главата и лактите сочат встрани.
Авторите споделят, че това е главно мъжки жест, употребен за заплашване на близките.
Трудно е от време на време да се абстрахираме от комичността, която будят у нас тези държания и пози. От една страна поради „ тайните “ смисли, необятно публикувани в тези най-продавани книги, въпреки това тъй като всъщност са нелепи.
Тези книги са цялостни със статични изображения на „ ефикасни комуникатори “ – това е и главният проблем, тъй като езикът на тялото е динамичен, тялото е в деяние. Не можете през целия ден да седите с чатал напред или в поза катапулт.
С това обаче не желаеме да кажем, че езикът на тялото не е значим. Значението му е голямо, само че не е, както някои допускат, 12 пъти по-силено от вербалната връзка.
Изкуствено против същинско
В книгата „ Да преосмислим езика на тялото “ се споделя, че с цел да можем да прочетем какво споделя тялото трябва да знаем къде да гледаме. Може и да няма 20,000 вероятни физиономии, само че все пак по лицето можете да прочетете скритите прочувствени положения. Това обаче е възможно преди индивидът против вас да е решил да се управлява, като прикрие страстта си с усмивка, да вземем за пример.
Ще попитате по какъв начин да отличим подправената от откровената усмивка?
Искрената включва мускулите към очите и отминава гладко от лицето. Фалшивата усмивка изчезва ненадейно, както е показал американският психолог Пол Екман, в ранните си опити свързани с страстите и изразите на лицето.
За да дешифрирате изразите на лицето по-точно, концентрирайте се върху момента, в който подправената усмивка изчезне. Моментът е доста къс, само че в случай че го уловите може да е доста сладкодумен.
Друг проблем със статичността на телата в тези книги е, че речта и езика на тялото са неразривно свързани, както показва американският психолог Дейвид Макнийл, в книгата си „ Език и жестове “, от 2000 година
Докато приказват хората обикновено извършват спонтанни, несъзнателни придвижвания с ръце, с които да онагледят това, за което приказват. За тези придвижвания речници няма, те се пораждат дружно с речта. Според изследване в тях са заложени спомагателни смисли и в случай че не можем да ги следим, губим значима информация.
Понякога жестовете и речта не съответстват. Говорещият може да споделя „ Аз и сътрудникът ми сме доста близки “, само че ръцете може да подсказват раздалечаване, вместо непосредственост. Друг може да споделя „ Аз съм доста упорит “, само че ръката му да не се вдигне доста, което би било особено за човек с сходна рекламация.
В тези случаи несъзнателният жест ни приказва доста повече за същинските мисли и усеща на говорещия. Но би трябвало да знаете защо приказват, с цел да можете да прочетете жестовете вярно.
Много по-лесно е да се лъже дейно през речта, в сравнение с през съпътстващите я жестове, тъй като те са сложни и времево обвързани със самата тирада. Движението на ръката стартира малко преди говоренето и по-късно смисловата част на жеста тъкмо съответствува със съответстващата й дума.
Трудно е да се следи за тази синхронизация, до момента в който опитваме да лъжем. Всичко е в придвижването и времето – и в близката и несъзнателна връзка сред речта и езика на тялото.
Прочетете още
Повечето от нас са чували, че в случай че някой кръстоса ръце пред гърдите си това е защитна реакция или, в случай че си играе с косата, до момента в който приказва значи, че е разтревожен, само че истина ли са тези стандарти за езика на тялото?
Разчитането на езика на тялото може да бъде потребно умеене, когато желаеме да разберем по какъв начин се усещат хората или защо мислят. Важно е да запомним обаче, че това не е точна просвета и може да се натъкнете на културна или персонална специфичност в метода, по който даден човек използва езика на тялото.
Например в Япония очният контакт се възприема като израз на експанзия или непочтителност.
И в действителност, не може да се доверявате на всичко, което четете в наръчниците за езика на тялото. Ето както в книгата на Рей Бърдуисъл, оповестена през 1970 година, написа, че хората могат да вършат 20,000 физиономии. Но в оповестената през 2004г. книга на Барбара Пийс - „ Definitive Book of Body Language “, броя скача до 250,000.
Четвърт милион, напълно разнообразни изражения на лицето – нищо чудно, че ни трябват наръчници, с цел да ги дешифрираме. По-скорошни научни проучвания демонстрират, че израженията са в действителност към 21.
Има книги за езика на тялото, които дават обещание да постигнете триумф в заседателната зала, спалнята, бара, ресторантите. Обещават триумф в работата, у дома, а дружно с това и по какъв начин да разчитате „ подтекста “ в диалозите с приятели и съседи.
Тези широкоразпространени книги имат две съществени цели (освен да носят печалба) – изясняват по какъв начин вещо да разчитате езика на тялото, а също и по какъв начин да подправите своя, за оптимален резултат.
Доминиращи прояви
В Definitive Book of Body Language можете да прочетете, че разтворените крайници, леко изнесения напред чатал и ръката на колана са белези на „ мачо мъжете и яките момчета “. Това, съгласно създателите, е мощно изразен полов сигнал, който работи.
Пишат още: „ Жестът споделя `Аз съм мъжествен; Аз мога да доминирам`, по тази причина и е постоянно срещан при мъжете, които си търсят жена. “
Милиони хора купуват тези книги и се пробват да пресъздадат другите типове държания и пози като издаването на чатала напред или позата „ катапулт “ - седналата версия на „ ръце на ханша “, само че тук ръцете са зад главата и лактите сочат встрани.
Авторите споделят, че това е главно мъжки жест, употребен за заплашване на близките.
Трудно е от време на време да се абстрахираме от комичността, която будят у нас тези държания и пози. От една страна поради „ тайните “ смисли, необятно публикувани в тези най-продавани книги, въпреки това тъй като всъщност са нелепи.
Тези книги са цялостни със статични изображения на „ ефикасни комуникатори “ – това е и главният проблем, тъй като езикът на тялото е динамичен, тялото е в деяние. Не можете през целия ден да седите с чатал напред или в поза катапулт.
С това обаче не желаеме да кажем, че езикът на тялото не е значим. Значението му е голямо, само че не е, както някои допускат, 12 пъти по-силено от вербалната връзка.
Изкуствено против същинско
В книгата „ Да преосмислим езика на тялото “ се споделя, че с цел да можем да прочетем какво споделя тялото трябва да знаем къде да гледаме. Може и да няма 20,000 вероятни физиономии, само че все пак по лицето можете да прочетете скритите прочувствени положения. Това обаче е възможно преди индивидът против вас да е решил да се управлява, като прикрие страстта си с усмивка, да вземем за пример.
Ще попитате по какъв начин да отличим подправената от откровената усмивка?
Искрената включва мускулите към очите и отминава гладко от лицето. Фалшивата усмивка изчезва ненадейно, както е показал американският психолог Пол Екман, в ранните си опити свързани с страстите и изразите на лицето.
За да дешифрирате изразите на лицето по-точно, концентрирайте се върху момента, в който подправената усмивка изчезне. Моментът е доста къс, само че в случай че го уловите може да е доста сладкодумен.
Друг проблем със статичността на телата в тези книги е, че речта и езика на тялото са неразривно свързани, както показва американският психолог Дейвид Макнийл, в книгата си „ Език и жестове “, от 2000 година
Докато приказват хората обикновено извършват спонтанни, несъзнателни придвижвания с ръце, с които да онагледят това, за което приказват. За тези придвижвания речници няма, те се пораждат дружно с речта. Според изследване в тях са заложени спомагателни смисли и в случай че не можем да ги следим, губим значима информация.
Понякога жестовете и речта не съответстват. Говорещият може да споделя „ Аз и сътрудникът ми сме доста близки “, само че ръцете може да подсказват раздалечаване, вместо непосредственост. Друг може да споделя „ Аз съм доста упорит “, само че ръката му да не се вдигне доста, което би било особено за човек с сходна рекламация.
В тези случаи несъзнателният жест ни приказва доста повече за същинските мисли и усеща на говорещия. Но би трябвало да знаете защо приказват, с цел да можете да прочетете жестовете вярно.
Много по-лесно е да се лъже дейно през речта, в сравнение с през съпътстващите я жестове, тъй като те са сложни и времево обвързани със самата тирада. Движението на ръката стартира малко преди говоренето и по-късно смисловата част на жеста тъкмо съответствува със съответстващата й дума.
Трудно е да се следи за тази синхронизация, до момента в който опитваме да лъжем. Всичко е в придвижването и времето – и в близката и несъзнателна връзка сред речта и езика на тялото.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ